Реконструкция на къща в кв. Варуша

Project description

Initial location state

Фамилният дом на Петър Бонев – Мъждрака е бил построен през 1923г. в най – западната част на квартал Варуша във Велико Търново, а днес тази територия е част културно – историческото ядро на Старата столица. До края на периода на Османската империя зоната е била крайградска, предимно с овощни градини и лозя. След Освобождението и в началото на 20ти век в тези имоти започват да се издигат модерни за времето си свободностоящи къщи в собствени дворове - първоначално в неоренесансов, а в последствие в сецесионов или еклектичен стил. Нашият дом е разположен в стръмен остроъглов имот, пред който се събират 5 улици и създават малко площадно пространство. Представлява триетажна къща, проектирана е в стил Сецесион, със сложна обемна композиция, която органично се вплита в урбанистичната тъкан и спрямо географските посоки. Авторът е арх. Александър Данаилов работил предимно в гр. Павликени и за щастие в къщата се съхраняваше копие от оригиналния му проект. При построяването обаче не всички замислени детайли по фасадата са били изпълнени. През 70те години при ремонт още от тях са били заличени, а цялата къща е била изпръскана със сива циментова мазилка. Интериорът беше добре съхранен - с насложени три периода на декориране на стените и множество автентични мебели от първата половина на 20ти век. Тя можеше да се обитава, макар и с много компромиси от съвременна гледна точка. Липсваха адекватни инсталации и удобства, енергийните загуби бяха огромни, а единствената възможност за отопление беше с печки на твърдо гориво. Архитектурните достойнства на сградата, обаче все още бяха живи, а аристокрактичният и' дух очакваше да бъде преведен в съвремието.

The family home of Petar Bonev – the “Mazdrak” was built in 1923, in the westernmost part of the Varusha neighborhood in Veliko Tarnovo, and today this area is part of the cultural and historical core of the Bulgarian Old Capital. Until the end of the Ottoman Empire the area was suburban, mainly with orchards and vineyards. After the Liberation and at the beginning of 20th century, modern detached houses with their own yards began to be built on these properties, initially in the Neo-Renaissance style and later in the Secessionist or eclectic style.

The house is located on a steep, angular property, in front of which five streets converge, creating a small square. It is a three-story house, designed in the Secession style, with a complex volumetric composition that organically blends into the urban fabric and the geographical directions. The architect is Alexander Danailov, who worked mainly in the town of Pavlikeni. Fortunately, a copy of his original design was kept in the house.

However, not all of the planned details on the facade were implemented during the construction. In the 1970s, during renovations, even more of them were removed, and the entire house was covered with gray cement plaster. The interior was well preserved, with three layers of wall decorations and a lot of authentic furniture from the first half of the 20th century.

The house was initially habitable, albeit with many compromises from a modern point of view. There was a lack of adequate installations and amenities, energy losses were enormous, and the only heating option was solid fuel stoves. However, the architectural merits of the building were still intact, and its aristocratic spirit was waiting to be translated into the present day.

Project goals

Основната цел бе да трансформираме къщата в жилище със всички съвременни удобства и комфорт като това устойчиво удължи използването и'. В периода на преустройство сградата навърши 100 години от построяването си.
Създадена е възможност за посрещане на краткосрочни гости, и в същото време последният трети етаж може да бъде напълно функционално отделно жилище с обособено творческо и работно ателие, подходящо за резидентни програми.
Условията включваха да съхраним и дори възвърнем автентичността на архитектурния образ, като в същото време запазим разказа за вече едновековния живот на къщата. Огромна увереност за подхода ни даваха запазените чертежи на арх. Данаилов и възможността да проучим други негови сгради в района, с по – прецизно изпълнени сецесионови декорации.
Облагородяването на двора има за цел да обогати възможностите преживяване в имота. Акцентира се дворната чешма и се запазва изобилието от сезонни цветя и характерните трайни насаждения за квартала – лоза, смокиня, череша, рожков.

The main objective was to transform the house into a dwelling with all modern amenities and comforts, thereby extending its useful life. During the renovation, the building celebrated its 100th anniversary. The project created the possibility of accommodating short-term guests, while at the same time the top floor could be used as a fully functional studio with a separate creative and work space.

The objectives included preserving and even restoring the authenticity of the architectural image, while at the same time preserving the history of the house's century-old life. The preserved drawings by architect Danailov and the opportunity to study his other buildings in the area, with precisely executed Secessionist decorations, gave us great confidence in our approach.

The landscaping of the courtyard aims to enrich the palette of experiences on the property. The courtyard fountain is emphasised, and the abundance of seasonal flowers and plants characteristic of the neighborhood—mainly figs and cherries—is preserved.

Project details

Сградата е цялостно реконструирана и укрепена, а всички елементи, детайли и мебели подлежащи на реставрация са съхранени и консервирани.

Покривната конструкция е изцяло нова, направена от дървени рамки, покритието е от матова сива ламарина, а тъмните тавански пространства са преустроени в апартамент с просторна баня. Пред релаксиращия в спалнята или ваната се разкрива далечен хоризонт към билото на Стара планина. Прозоречните табакери са композирани така, че да се наслаждавате на често драматичните изгреви и залези над долината на река Янтра, а всички пространства на къщата са естествено ослънчени.
Всички циментови мазилки по фасадата са премахнати до тухла, изпълнен е нов дишащ варов хастар и където е възможно е поставена топлоизолация от масивна каменна вата. Детайлите са въстановени съобразно оригиналния архитектурен проект, което възвърна на сградата много по – едностилен и автентичен сецесионов образ. Дограмата е нова със стълопакети и механизми, но отново дървена, омаслена и повтаряща оригиналното членене. Металните парапети са преминали процес на реставрация чрез песъкоструене, грундиране и боядисване. Ребрата по стрехите са почистени и консервирани, а резбованите дървени фронтони - репродуцирани. Предвидено е деликатно индиректно регулируемо фасадно осветление подчертаващо и вечер този най – характерен завършващ композиционен детайл.

Изпълнени са нови електро и ВиК инсталации. Отоплението се осъществява чрез локално парно захранвано от газов котел, като на партерения каменен етаж е комбинирано и с водно подово отопление. Третият подпокривен етаж разполага и с климатизация. Всички тези мерки повишиха осезаемо енергоефективността на къщата и направиха комфорта на обитаване несравним с предходното и' състояние.

В интериора са запазени са всички оригинални вътрешни врати, а почистването и реставрацията на триетажното извито дървено стълбище представляваше самостоятелен „проект в проекта“.
След махането на тапетите по стените се разкриха впечатляващи слоеве от три етапа на декорация изпълнени с шаблони и орнаментни валяци - вече споени в неделима амалгама и колорит. Където състоянието им позволяваше те бяха укрепени и консервирани и се превърнаха в едни от разказвачите на историята. Други такива бяха множеството запазени предмети, мебели и осветителни тела предимно от първата половина на 20ти век, които бяха внимателно ремонтирани, реставрирани и отново заживяха и осветиха пространствата на къщата.
Заради стилови и визуални сходства допускаме възможността част от мебелите да са проектирани лично от една от първите български архитектки - арх. Райна Дамянова, която след дипломирането си в Берлинското висше техническо училище се връща и работи в родния си град Велико Търново в периода 1933 – 1937 година (справка: Български архитектурен модернизъм – проучване „Госпожо Архитект“).

The building has been completely renovated and reinforced, and all elements, details, and furniture subject to restoration have been preserved and conserved.

The roof structure is completely new, made of wooden frames, the roofing is made of matte gray sheet metal, and the dark attic spaces have been converted into an apartment with a spacious bathroom. The relaxing bedroom or bathtub offers a distant view of the ridge of the Stara Planina mountain. The window sills are designed so that you can enjoy the often dramatic sunrises and sunsets over the Yantra River valley, and all rooms in the house enjoy natural light.

All cement plaster on the facade has been removed down to the brickwork, a new breathable lime plaster has been applied, and where possible, thermal insulation made of solid rock wool has been installed. The details have been restored in accordance with the original architectural design, which has given the building a much more uniform and authentic Art Nouveau appearance. The window frames are new with mullions and mechanisms, but again made of wood, oiled and repeating the original design.

The metal railings have been restored through sandblasting, priming, and painting. The ribs on the eaves have been cleaned and preserved, and the original carved wooden pediments have been reproduced anew. Delicate, indirectly adjustable facade lighting is planned to highlight this most characteristic finishing compositional detail in the evening as well.

New electrical and plumbing installations have been completed. Heating is provided by a local gas boiler, combined with water subfloor heating on the ground floor. The third attic floor also has air conditioning. All these measures have significantly increased the energy efficiency of the house and made it incomparably more comfortable to live in than before.

All the original interior doors have been preserved, and the cleaning and restoration of the three-story curved wooden staircase was a separate "project within the project."

After removing the wallpaper, impressive layers of the three periods of decoration were revealed, filled with stencils and ornamental rollers - now fused into a colorful and indivisible amalgam. Wherever their condition allowed, they were reinforced and preserved, becoming part of the storytellers of history. Others were the many preserved objects, furniture, and lighting fixtures, mainly from the first half of the 20th century, which were carefully repaired, restored, and brought back to life to illuminate the spaces of the house.

Due to stylistic and visual similarities, we could assume that some of the furniture was designed personally by one of the first Bulgarian female architects, Raina Damyanova. After graduating from the Berlin University of Technology, she returned to work in her hometown of Veliko Tarnovo between 1933 and 1937 (reference: Bulgarian Architectural Modernism – study "Mrs. Architect").

Environmental effect of the project

Внимателното и детайлно реконструиране на тази къща – дом в историческия център на Велико Търново има и по – далечна цел от личната удовлетвореност. Тя е нагледно доказателство, че такива сгради имат място в съвременната градска тъкан - едновременно комфортни и с адекватно съхранена архитектурна същност.

Възстановяването на каменните зидове, порта и огради от ковано желязо на имота ще подобрят уличното и квартално споделено пространство.

Покривните детайли и тъмно метално покрите създават общ градоустройствен ансамбъл и кореспондират с близката камбанария на черквата „Св. Св. Кирил и Методи“, издигната по проект на уста Никола Фичев, като създават диалог и приемственост в традициите на българската архитектура от различни исторически периоди.

The careful and detailed reconstruction of this house—a home in the historic center of Veliko Tarnovo—has a goal that goes beyond personal satisfaction. It is clear evidence that such buildings have a place in the contemporary urban fabric – both comfortable and with an adequately preserved architectural essence.

The restoration of the stone walls, gate, and wrought iron fences of the property will improve the shared street and neighborhood space.

The roof details and dark metal cladding create a unified urban ensemble and correspond with the nearby bell tower of the Church of St. St. Cyril and Methodius, designed by architect Nikola Fichev, creating a dialogue and continuity in the traditions of Bulgarian architecture from different historical periods.