Буховски манастир Св. Мария Магдалина | Buhovo Monastery of St. Mary Magdalene

Първоначално състояние на мястото, върху което предстои да се проектира

Буховският манастир „Св. Мария Магдалина“ е част от един от най-големите манастирски ареали в България, известен като Мала Света гора (около столицата). Манастирът се намира в периферията на град Бухово в рамките на голямата агломерация на София.

От векове мястото играе важна роля в живота на местните хора едновременно като свято и ежедневно пространство. Въпреки че то отдавна не функционира като манастир (от 70-те години на ХХ в.), всяко лято четири религиозни празника събират тук населението на Бухово. Малката църква отваря за литургия, която завършва с водосвет пред нея. Традиция за всеки празник е приготвянето на курбан, който се споделя от всички. Пространствата на манастира са популярни за пикник и отдих, те се изпълват с хора през почивните дни на топлите месеци. Местните хора поддържат мястото, като през годините изграждат с поръчни средства пейки, навеси, места за огън, които да обслужват нуждите им.

Отдавна е известно, че под поляната около днешната малка църква се намират руините на раннохристиянска базилика. При последните археологически разкопки, проведени в периода 2013-2015, базиликата бе проучена изцяло и бяха разкрити нейните структури. Очаквано, тя се оказа една от най-големите от този период в България, а нейното съществуване потвърди светостта на мястото. Но заедно с това, разкриването на базиликата открои и потенциалната заплаха от музеификация на обекта, а оттам и от евентуално отчуждаване на местната общност.

Археологическите проучвания оставиха голям изкоп в най-високата част на манастира – най-използваното и свято място, правейки го трудно за преминаване. Освен това, разкритите структури бяха главно основите на базиликата и това ги правеше почти неразбираеми за непрофесионалисти. Но въпреки дискомфорта, хората продължаваха да се събират пред църквата и под навеса, рискувайки да се спънат, но и да повредят стабилността на автентичните структури.

А Буховския манастир може да разкаже много повече, тъй като руините на базиликата са само един от аспектите на неговата значимост. Това е място, което живее благодарение на хората. То разкрива пространствена и функционална приемственост, както и силна връзка между материално и нематериално. Цялото място е органична симбиоза на пространствена организация, мащаб, функция и природна красота. Скромният и непретенциозен архитектурен образ на сградите отговаря на неформалния характер на мястото.

___

The Buhovo Monastery of St. Mary Magdalene is part of one of the largest monastic areas in Bulgaria known as Little Holy Mountain surrounding the capital city Sofia. The monastery is located in the periphery of the town of Buhovo in the greater Sofia agglomeration.

The site has been a place of great significance for the local community for centuries as both a sacred and an everyday place. Although not a functioning monastery (since the 1970s), every summer four religious celebrations gather the people of Buhovo there together. The small church opens for a liturgy that ends with the blessing of waters in front of it. Every celebration is accompanied by an offering (kurban), cooked on site and shared by all. In the warm months, every weekend the place is full of people going there for picnic and rest. The local community maintains the place, and through the years the people have made DIY benches, sheds, community tables, fireplaces to meet their needs.

It has long been known that below the very lawn around the church lie the ruins of an Early-Christian basilica. Between 2013 and 2015 archaeological researches unearthed the basilica and revealed its structures. As expected, the basilica turned out to be one of the largest from that age in Bulgaria, and its existence ascertained the sacredness of the place. But it also posed the threat of museification of the site and of a possible alienation of the local community.

The archaeological excavations left a vast earthwork on the highest part around the church – the most used and sacred space making it quite difficult for movement. Moreover, the revealed structures were mostly the foundations of the basilica making it almost inapprehensible for non-professionals. But despite the discomfort people continued to gather in front of the church and under the DIY shed, risking stumbling and also endangering the stability of the authentic structures.

And the Buhovo Monastery has much more to tell as the ruins of the basilica are just one of the aspects of its significance. It is a place that lives thanks to the people. It reveals spatial and functional continuity. It also reveals s strong relationship of tangible and intangible. The whole site is an organic symbiosis of spatial organisation, scale, function and natural beauty. The modest and unpretentious architectural image of buildings naturally fits in the informal character of the site.

Цели на проекта

Необходимостта от намеса е продиктувана от значимостта на базиликата и нуждата от нейното опазване и представяне. Инициатор на археологическите проучвания е Столичният инспекторат, а финансирането е осигурено от Столична община чрез ежегодната програма „Култура“. Първоначалните идеи се фокусираха върху изява на базиликата в качеството й на потенциална туристическа атракция.

В работния процес – проучване, идеи за представяне, проектиране, реализация – се включваха различни институционални и експертни органи. В работата бяха интегрирани и студенти. Проектирането бе осъществено и със съдействието на Мултимедийната лаборатория за културно-историческо наследство и Центъра за научни изследвания и проектиране към Университета по архитектура, строителство и геодезия. Общественият орган, който пое задълженията по реализацията, беше Студентско читалище „Св. Климент Охридски 1997“.

Проектантският екип започна своята работа по време на последния етап от разкопките. Това позволи активна комуникация с археологическия екип на място, както и участие в живота на мястото за значителен период от време. Така наблюденията разкриха една по-дълбока и по-комплексна същност на мястото. Това е обособено пространство, което живее благодарение на местната общност: едно неформално наследство, истинско и човешко.

Беше осъзнато, че е необходим различен и по-интегрален подход. Ето защо целта на проекта бе преразгледана, за да отчете както материалните следи, така и традиционното значение на мястото като важно за местната общност публично пространство.

___

The trigger for the intervention was the significance of the basilica and the need of its conservation and presentation. The initiator of the archaeological researches was the Sofia Inspectorate and the funding was provided by the Sofia Municipality through its annual Cultural Programme. The initial ideas envisioned the basilica as the focus of the intervention and a potential tourist attraction.

In the work process – research, presentation ideas, design and construction – were involved different institutional and expert bodies. Students were also included in the work. The design process was also supported by the Multimedia Laboratory for Cultural Heritage and the Centre for Research and Design at the University of Architecture, Civil Engineering and Geodesy. The public body that took the responsibility for the development was the Student Cultural Centre “St. Kliment Ohridski 1997”.

The design team began its work during the final stage of the excavations. This allowed the design team to communicate actively with the archaeological team on site and to participate in the life of the place for a certain period. The observations revealed deeper and more complex meanings. It is a place that lives thanks to the local community: an informal heritage, real and human.

It was realised that a different, more inclusive approach was needed. That is why the aim of the intervention was reconsidered to acknowledge both the tangible layers and the traditional meaning of the site as an important public space for the local community.

Същност на проекта

Сложните изисквания за едновременно осигуряване на защита на руините, мобилност и възприемане на многопластовото наследство на мястото и непрекъснатост на традиционното използване, наложиха прилагането на комплексен архитектурен подход. В процеса на проектиране бяха определени пет ключови принципа при намесата: (1) уважение към културните напластявания и духовните ценности; (2) минимални консервационни интервенции; (3) осигуряване на адекватна физическа достъпност; (4) гарантиране на интуитивна познавателна достъпност; (5) пестелив дизайн и скромни материали.

Основното решение беше да се възстанови поляната около малката църква, за да се върне това пространство на хората. Това наложи голяма част от оригиналните структури на базиликата да бъдат препогребани, а планът й да бъде очертан с каменна настилка на повърхността. Въпреки това някои фрагменти от оригиналната субстанция, представящи основните характеристики на базиликата, са оставени видими, за да направят по-осезаема връзката на настоящето с миналото. Моделирането на терена в пространството осигурява свободното движение и активното традиционно използване на мястото. Заедно с това откроява именно същността на археологическите структури – нещо, което днес откриваме под земята.

За да се подпомогнат усещанията на хората за пространството и структурата на базиликата са интепретирани някои от стълбовете между корабите, както и един от оригиналните входове. Съществуващият набързо скован навес е реконструиран, като са използвани същите материали и същите принципи. Интервенцията е подчертано съвременна, но същевременно носи ДНК-то на мястото. Търсен е не един голям акт, а много малки жестове, които провокират възприятията за време, пространство и мащаб.

___

The combined demands of protect the ruins, provide mobility and comprehension to the heritage site, ensure continuation of the traditional usage required complex architectural approach. In the design process were defined five key principles of intervention: (1) respect for all cultural layers and spiritual values; (2) minimal conservation intervention; (3) provision of adequate physical accessibility; (4) provision of intuitive cognitive accessibility; (5) modest design and basic materials.

The main decision was to restore the lawn around the small church and give it back to the people. Therefore, large part of the original structures of the basilica were reburied and its plan outlined by stone pavement on the surface. However, some sections of the original substance representing key features of the basilica were left visible making the tangible link between the present and the past. The landscaping of the space ensures the free movement and the active traditional use of the site. It also reveals the essence of the archaeological structures – something that we find underground.

In order to make people feel the space of the basilica some of the pillars of the nave were interpreted three-dimensionally, as well as one of the original entrances. The existing DIY shed was reconstructed using the same materials and the same principles. The intervention is clearly contemporary and yet it bears the DNA of the place. It is not one big act but many little gestures that trigger the perceptions of time, space, and scale.

Въздействие на проекта за промяна на околното пространство

Местната общност е включена активно в процеса от самото начало. Местни хора участват в процеса на вземане на решения, при провеждането на археологическите разкопки и дори при строителството. Проектът може да бъде пример за това как различните заинтересовани страни: отговорните органи, църквата, професионалистите, бъдещите професионалисти (студенти по археология, архитектура и геодезия) и местната общност могат да обединят усилия в името на обща цел – рехабилитацията и подобряването на едно живо публично пространство.

Резултатът беше тестван дни след завършването на консервационните и строителни работи по време на един от традиционните религиозни празници. Местните хора приеха мястото и се държаха по начина, по който бяха свикнали. Вече близо две години след завършването на намесите, местната общност продължава да поддържа мястото. Те се чувстват мотивирани от този експеримент и планират да следват философията на предложените намеси и в бъдеще.

___

The local community was actively involved in the process from its very beginning. Its members took part in the decision-making process, the archaeological excavations, and even in the construction works. The project could be an example how different stakeholders: the responsible authorities, the Church, the professionals, the future professionals (students in archaeology, architecture and geodesy), and the local community, could join forces and find common ground for the recovery and improvement of a living public space.

The design was put to the test only days after the completion during a traditional religious celebration. The local people accepted the place and behaved as they were accustomed to. Almost two years after the completion the local community continues to maintain the site. They feel motivated by this experience and plan to follow the philosophy of the intervention in the future.

Проектирано от

Ателие 3 | Atelier 3

Конструктор

Рест-Димитров ЕООД | Rest-Dimitrov Ltd.

Инвеститор

Столична община (Програма Култура) | Sofia Municipality (Culture Programme)

Категория на проекта

Уебсайт на проекта

https://atelie-3.com/bg/portfolio/buhovski-manastir-sv-mariya-magdalina/

Година на започване на проекта

2015

Година на завършване

2016

РЗП

1500 m2

Стойност на проекта

48000 EUR

Местоположение

ул. „Захари Попов“, Бухово, Bulgaria

Презентационни табла

948-BUH_panel_1.pdf

948-BUH_panel_2.pdf

948-BUH_panel_3.pdf

Подписана декларация

  948-BUH_Declaration.pdf